Позиция и покана за разговор за ясни критерии, методика и категоризация в културния сектор

До

г-н Найден Тодоров – служебен министър на културата

г-н Георги Клисурски – служебен министър на финансите

Комисия по културата и медиите към Народно събрание

Комисия по бюджет и финанси към Народно събрание

Във връзка с активизирания публичен дебат за държавната политика в културния сектор, включително позициите на директори на държавни театри и представители на независимия сектор, както и в контекста на направени обобщаващи внушения за ролята на частните културни организации, смятаме за необходимо да заявим своята позиция.

Вече повече от пет години Artvent присъства и допринася за развитието на културния и икономическия живот на България. В качеството си на организация, която реализира театрални продукции, развива публика, създава заетост и инвестира в инфраструктура и театрални представления, наша професионална отговорност е да поставим въпроса за необходимостта от въвеждането на ясна и обективна методика, категоризация и прозрачни критерии за финансиране в рамките на културната политика.

Настоящата позиция е покана за стратегически разговор занеобходимостта от ясни, измерими и приложими правила, валидни за всички участници в културната среда и съобразени с динамиката и темпото на развитие на сектора.

В момента функционира система на финансиране, изградена преимуществено на институционален принцип, при която действащата методика за субсидиране е приложима единствено към държавните културни организации. Паралелно с това, извън обхвата на този модел, съществуват устойчиви и доказани участници в културната екосистема с реален обществен и икономически принос, които не попадат в рамка за оценка, категоризация и стратегическо позициониране.

Именно този структурен дисбаланс в сектора поставя необходимостта от отговор на следните въпроси: Какво реално прави един културен субект значим за обществото?По какви обективни показатели следва да се оценява неговият принос – посещаемост, обхват, устойчивост във времето, регионално присъствие, създадени работни места, икономически ефект? Защо тези критерии не могат да бъдат формулирани по начин, който да обхваща целия сектор?

Обществено известен факт е, че при купуване на билет за държавен театър към платената от зрителя сума се добавя значителна държавна субсидия, която многократно надвишава стойността на самия билет. Този модел е част от установената културна политика и има своето място в системата.

В същото време в публичния дебат широко се използва понятието „независим сектор“. Практиката показва, че значителна част от структурите, определяни като независими, функционират с различни форми на държавна или проектна подкрепа. Едновременно с тях обаче съществуват културни оператори, които работят изцяло без публично финансиране и поемат пълния финансов риск на своята дейност.

Тази разлика следва да бъде ясно разпозната и отчетена в рамките на една бъдеща система на категоризация, основана на прозрачни и измерими критерии.

В този контекст през последните пет години Artvent създаде и участва в създаването на над 40 театрални представления, реализира над 1.5 милиона продадени билета и над 2500 събития в повече от 70 населени места в страната, със средна посещаемост от приблизително 600 зрители на представление.

Преди малко повече от година създадохме и самостоятелна театрална сцена с 800 места – Театър Artvent в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия,инвестиция, осъществена без държавна субсидия, която за този период реализира над 100 000 продадени билета.

За сравнение, по данни на Национален статистически институт средният брой зрители на театрално представление в България за 2024 г. е 139, а средният годишен брой посещения на театър е 27 000. Цитираме тези показатели не с намерение за сравнение или противопоставяне, а като обективен контекст, който показва, че приносът на частния културен сектор е реално измерим и присъства значително в националната културна картина.

Работим с над 70 артисти и с десетки експерти и специалисти в сектора, създавайки устойчива заетост, изпълняваме своите данъчни и осигурителни задължения – на стойност над 5 милиона лева за пет години, и инвестираме в продукция и сценична инфраструктура.Ежедневно се изправяме пред същите организационни, логистични и творчески предизвикателства, които стоят и пред държавните театри, но при различна финансова структура и без механизъм за оперативна подкрепа.

Смятаме за стратегически неоправдано всички частни продуценти да бъдат разглеждани под един общ знаменател. Културният сектор е многопластов и включва както краткосрочни пазарни формати, така и дългосрочни инициативи със значим обществен и културен ефект. При липсата на ясна категоризация тези различия остават неразпознати и неизмерени в рамките на публичната политика.

Устойчивото развитие на сектора предполага прозрачност, отчетност и ясно дефинирани критерии. Категоризацията следва да бъде инструмент за структуриране и яснота – заролята, приноса и мястото на различните културни субекти в националната културна стратегия, а не механизъм за противопоставяне.

Отправяме официална покана за институционален и експертен диалог, в рамките на който да бъдат обсъдени принципи и възможни механизми за категоризация, основани на измерими показатели, прозрачност и равнопоставеност.

Културата е едновременно обществена ценност и икономически ресурс. Нейното устойчиво развитие изисква ясна нормативна рамка и дългосрочна стратегическа визия.

С уважение,

Екип Artvent